04/03/2026
Пролетта дойде. Слънцето влезе през прозорците, а с него и истината – къщата имаше нужда от основно почистване.
Тази сутрин ролите се размениха. Вместо аз да го будя, Макс седеше върху гърдите ми, втренчен в мен с очи като жълти чинийки.
— Ставай, човеко — промърмори той с лениво пренебрежение. — Огледай се. Слънцето влезе през прозореца и освети истината: живеем в кочина от прах и твоите изгубени амбиции. Време е за пролетно почистване.
Аз премигах на парцали.
— Макс, ти си котка. Ти буквално разхвърляш пясък от тоалетната си като конфети.
— Това е декор — отсече той и скочи на пода. — Но виж ъгъла зад дивана. Там има топки прах, които вече започват да развиват собствено съзнание и да ми дължат наем. Изваждай онази бучаща машина, която наричаш прахосмукачка. Днес ще я толерирам в името на хигиената.
— Ще ми помогнеш ли? — попитах с надежда.
Макс ме погледна, сякаш съм предложил да ям суха храна от пода.
— Моята работа е стратегическото наблюдение от високо. Аз ще заема позиция върху хладилника и ще мяукам критично, ако пропуснеш някое петно. И не забравяй да измиеш прозорците! Искам да виждам птиците в 4K резолюция, а не през този сив филтър от зимата.
Той потегли към кухнята с вирната опашка.
— И сложи повече от оня препарат с аромат на лавандула. Успокоява ми нервите, докато те гледам как се потиш.💜