20/08/2026
Има една част от работата ми, която обичам може би повече от всичко останало — да слушам семейните истории на хората, с които ме среща интериорът.
Всеки човек е различна вселена и животът на всеки е толкова различен.
🌿Един копнее за градината си — за онова място, в което ще пие сутрешното си кафе сред цветята.
📚Друг мечтае за библиотеката, която винаги е искал да има, и ми разказва как ще седи там с детето си и ще му чете приказки.
🛏️Трети иска малко, тихо място за медитация и почивка — пространство, в което най-после да спре за малко.
А аз… аз имам привилегията да надникна в тези животи.
Да чуя какво ги радва.
Какво им липсва.
Какво са мечтали да имат.
Как искат да живеят.
И знаете ли до какъв извод стигам всеки път?
Няма правилен живот. Няма и грешен.
Има единствено нашият живот. Този, който е правилен за нас.
Понякога, докато слушам хората, си давам сметка колко лесно можем да започнем да живеем по чужди представи — какво „трябва“ да имаме, къде „трябва“ да бъдем, как „трябва“ да изглежда животът ни. А всъщност най-важното е да имаме смелостта да живеем своя.
——————————————————
Тези две картини, които са окачени в моята дневна, са нарисувани от моя баща — Илко Бърдаров.
Казват се „Неизпитата чаша вино“ и „Неподарената роза“.
Всеки ден ми напомнят нещо много важно:
Да не отлагам живота.
Да не оставям за „някой ден“ нещата, за които сърцето ми копнее.
Да имам смелостта да вървя по своя път, дори когато той не прилича на чуждия и дори, когато ме наричат различна.
Защото вярвам, че един ден, когато стигна до онази възраст, искам да се обърна назад и да мога да си кажа:
„Ех… какъв хубав живот живях.“ (Мисля, че това е успех.)
Не перфектен. Не по нечии чужди правила. А мой!
И най-вече — да няма онова тихо съжаление за всички неща, които съм искала да направя, но съм отложила.
Затова, живейте го този живот! Не отлагайте, смейте се от сърце, обичайте, създавайте, прощавайте и се наслаждавайте на всеки миг! 🤍
