Моят интерес към тази древна техника се е появява през 2003 година, когато в Истанбул в едно реставраторско ателие се срещнах за първи път с това древно и магично изкуство. След много проби, грешки и опит за овладяване на техниката, направих и първото си истинско ебру преди няколко години отново в Истанбул – Меката на ебруто. Тогава купих и необходимите за рисуването материали. Придобих извест
на опитност с много проби, занимания и демонстрации на рисуването върху вода. Започнаха и първите занимания с деца и възрастни. На нивото, което съм достигнала предлагам курсове, демонстрации, уъркшопове и тимбилдинги Това, което правим в тях е- класическият способ за този вид рисуване. Това се случва в ателието ми и в галерията АРТ ГАЛЕРИЯ АНЖЕЛА МИНКОВА; ART GALLERY гр.Костинброд ул.Ломско шосе 17 и до двама души в София кв.Лагера .Мога да гостувам също така и на подходящо за заниманията място или в направо в домовете. Организират се курсове по Ебру / Ebru. Drawing on water- or ancient Persian Ebru technique (effigy of water or a cloud or the Japanese version - suminagashi can offer as access to rare classical imaging techniques .In English Ebru is known as "marbling" and means painting, thereby giving marble look. Turkish Ebru art is a branch of ancient art, which originated in Central Asia and the Silk Road through Iran reached Anatolia. Angela Minkova: tel. +359 888 854 753;
e-mail: [email protected]
Описание на историята:
Не е известно с точност кога и къде изкуството ебру се използва за първи път. Има някои трудове, чиито автори и дати не са известни. В архивите днес се намира най-старото изкуство ебру, което датира от 1595 г. Носи подписа на Шебек Мехмед Ефенди. Но ако си представим, че за да се развие и за да се приеме едно изкуство, трябва да минат стотици години, и че в архивите не е направено детайлно проучване, ще трябва да приемем, че това изкуство съществува от много по-старо време. Освен това, макар да има твърдения, че думата ебру произлиза от персийския корен “ебри”, много години преди тази дума да се използва, е известно, че в Туркистан се използва думата “ебре”, която е с много близко значение. Това означава, че има голяма вероятност тази дума да е преминала в персийския език от тогавашния турски език. Шейх Садък Ефенди от Юскюдар, който живее по време на последните години на османците, отива в Бухара, за да изучи тънкостите на ебру. Това също се явява силен довод в подкрепа на средноазиатския корен на ебру. Важен принос за запазването на това изкуство до днес принадлежи на Шейх Садък от Юскюдар
Какво е Ебру?
В английския език ебру е известно като “марблинг” и означава боядисване, при което се придава мраморен вид. Турското изкуство ебру е клон на древно изкуство, което се заражда в Средна Азия и по Копринения път през Иран стига до Анадола. Ебру на чагатайски, който е от средноазиатските езици, означава харели гьорюнюм (вълнообразен), дамарлъ кумаш (жилест), или хартия, което прозлиза от думата ебре. В Иран това изкуство се нарича ебру (водна повърхност), или ебри (като облак). През XVII в. в Европа ебру е получило известност като турска хартия.
В Турция ебру се е използвало освен в изкуството за подвързване и като основа и перваз в калиграфията. С увеличаването на ателиетата на всяко едно изкуство се увеличила и стойността на тази десенова хартия, използвана във фоновете и получила важност, колкото и поставянето на рамки. Днес е ценно както другите абстрактни и пластични изкуства. Освен зрителната, видимата изтънченост ебру ни представя и изключителни красоти от микро и макросвета, които с просто око не може да се видят. Освен това неоспорима истина за ценителите на това изкуство е, че ебру има терапевтична способност. (Туба Зюхал Йоздемир)
Това е изкуство, при което към водата се прибавят сгъстяващи материали, за да се увеличи гъстотата на водата. В нея се впръскват бои, чрез които се прави десен. След това десенът се оформя върху повърхността и се после се отпечатва на суха хартия. За корен на думата се приема персийското ебри, означаващо като облак или “абру”, означаващо водна повърхност. Десените върху хартия, изработена с ебру, наистина на места напомнят за облаци. Заради това, че вените, жилите на десените наподобяват мрамор, французите го наричат papier marbre, англичаните marbled paper, а арабите за ебру използват варакату'л-Мюджезза, което означава венена хартия.
Ебру се използвало като основа на официалните държавни документи и различни споразумения, които се писали първоначално, и особено върху тънките десенови хартии, които се предпочитали. По такъв начин това играло роля на предотвратяване на фалшифициране на документи, което в съвремието ни наподобява на логиката да се предпазват банкнотите и чековите книжки от изтриване на фоновите десени.
По-късно изкуството ебру заема важно място сред ислямските изкуства. Турците се привързват към исляма с много силна вяра. И както по всеки въпрос, започват да наричат всички клонове на изкуството божествените красоти. Ставаме свидетели, че в архитектурата, музиката и украсяването винаги са в търсене на мистичните красоти. Това се изразявало с думите: “Разбрах същността на работата, изкуството означава търсене на Аллах, умението е това, всичко останало е прибори.” (Неджип Фазъл Късакюрек )
Тъй като майсторството ебру е много близко до разбирането за абстрактно изкуство сред днешните течения на изкуството, майсторите му не считат за важно да се чувстват различни по поведение. Накратко, няма нужда изкуството ебру като същност да бъде представяно като съвременно изкуство.
Първото средство, което се използва, когато се прави ебру, е коритото. В коритото с водата чрез четки се впръскват бои. При направата на ебру коритото е главно средство. Надлъжно на коритото на чъта (плет) се забиват един ред телени гребени; от гребените, разположени на различно разстояние, се прави вида ебру тараклъ. А когато се подготвят видовете на ебру хатиб и чичекли, се прекарва една-единствена тел на върха на дървена дръжка. Макар и да може да се използва всякаква хартия, в ебру се употребява предимно “перле” или памучна хартия. Цветните десени се добиват от земни бои, които са неразтворими във вода.
С едно парче от кристал или мрамор, наречено дестесенг (ръчен камък), се размазват и изтъняват добре, боите и се поставят в отделни съдове. Китрето, което е вид лепило във формата на прах или лента, се смесва с вода, за да се разтвори. Вместо китре се използва салеп, ленено семе, морски водорасли и хилбе. За тази цел може да се използва и съгър оту (храст, виреещ в полето). Мюхре (черупка от морски миди за лъскане на хартия) също е сред материалите, които се използват; служи за поправяне и излъскване на ебру хартията и е известно като ръчна преса. Във водата с китре, за да не потънат боите на дъното и да не се разпръснат, се прибавя волска жлъчка.
След подготовката на материала, като първи етап, се поставя китре във водата, за да се разтвори, след това се прецежда 1–2 пъти и се изсипва в коритото. Върху него с четка се напръсква боя и с помощта на тел се оформят желаните десени. Хартията се полага върху коритото и за да добие десена от водата, се държи 10–15 секунди, след което се вдига. След като хартията се положи върху коритото, ако се види, че има въздушно пространство между нея и водата, хартията се пробива с топлийка и въздухът се премахва. Тези и много други неща можете да научите, когато посетите нашите курсове! [email protected]" rel="ugc" target="_blank">http://www.artangela.com/index.php?lng=bg&p=artgallery&pp=[email protected]
