05/12/2024
Това може би ще е последният ми пост в страничката ми за годината, защото съм се хванала на едно дооста дълго и тежко хоро и когато то приключи - което ще е около 20 декември, е много вероятно да нямам останала силичка да мърдам или да дишам, още по-малко да поствам снимки и текст в страничка.
Накратко - в офиса обявих, че започвам Благотворителен Коледен Базар за събиране на средства, на който продавам шоколади и курабии, и сега пека бисквити и лея шоколади като луда. Честно казано не толкова печенето е проблемът, а последващият пакетаж, опаковане и привеждане в прилежен търговски вид. Въпреки че, ако питате кръста ми, май-май и самото печене и леене на шоколад е проблем. Все повече си мисля, че тая работа със сладкарството и въобще с готвенето е за млади хора на по 20-30 години, които са със здрави кръстове и стави, ама нейсе - каузата си струва неудобството, така че не мрънкам.
А Базарът собствено е за събиране на средства за кучетата от Приюта в Перник - това е абсолютно неочаквана за мен кауза, която обаче силно прегърнах.
В целия си живот всякога съм избягвала каузите с кученца, котенца, малтретирани животни и т.н. - тези теми ме изваждат от равновесие за много дълго време, така че с времето изградих защитен механизъм като просто ги избягвам. Ако някой приятел поства - скривам поста преди да го видя подробно; ако страница шерва инфо - мютвам страницата. Бих искала да съм стабилен и твърд човек, но не съм. Тия неща с човешката несправедливост и малтретирането на животни наистина ме изкарват от равновесие за много дълго време - не спя, не ям, вдигам кръвно, лошо ми е, рева, мисля. Затова и преди години реших да се поддържам здрава като изолирам, доколкото е възможно, темите, които ме разболяват.
Обаче преди 2 седмици бях поканена на рожден ден и рожденничката помоли поканените си гости да не й подаряваме подаръци, а да й подарим един час от времето си, в който час да разхождаме кучета от Приюта в Перник. Рожденничката ми е доста близка, така че нямаше как да не направя каквото бях помолена. Заредих се със стойцизъм, рекох си, че ще въртя няколко кучета час време, никакъв рев, никаква прекалена емпатия, отивам, правя каквото трябва, тръгвам си и толкоз. И така мотивирани двамата с мъжа ми отидохме на въпросния рожден ден да подаряваме час време.
Е да, ама не.
2 седмици по-късно двамата с мъжа ми продължаваме да ходим всяка събота и неделя в Приюта, за да разхождаме кучета, а също и сме в процес на осиновяване една конкретна кучана, която много ни влезе под кожите.
Досадна допълнителна подробност тук е, че кучето, което ще осиновяваме, е овчарско куче от порода Кангал, което по габарити доближава малко магаре. Животното е много малтретирано, много стресирано, много уплашено и още по-тъжно. А още по-допълнителната информация е, че ние вече си имаме не-малко куче от порода Немска овчарка. Така чеее, стискайте ни палци, драги мои, защото скоро у дома ще стане интересно: 2 животни от един пол, а и от голяма порода, ще бъде много енергично занимание.
Ние обаче ще се справим и аз в това нямам никакво съмнение. А това е ясно, защото единствените неща, с които не можем да се справим, са лошите болести и природните бедствия.
Един брой нещастно куче категорично може да бъде ремонтирано и приведено в лъчезарен вид.
Положението в приюта е доста тъжно, впрочем.
За кучетата - апропо - не се грижат зле, но те живеят в тесни малки клетки, на открито, някои са затворени по едно, други по 2, трети - по 7; воят е ужасен, миризмата също.
Доброволците към Приюта обаче са железни.
Вече 3та седмици засичаме едни и същи хора - някои млади, други в средните си години. Всички те отделят от времето си, за да разхождат животните извън загражденията, да чистят, да тикат лекарства, да социализират. Всички те абсолютно заслужават аплодисменти и поклони.
Сърдечно ще помоля всеки от вас, който може да отдели време и средства, да се включи с нещичко, за да помогне на Приюта - да изпрати пратка със стари одеала и чаршафи, да иде да разхожда или да гали и мачка животинки, да даде 5 лева; всичко си струва; и 5 минути, и 5 лева да са - струват си отвсякъде.
А някои кучаци са абсолютно породисти; очевидно са били изхвърлени от "стопаните" си. Каквато май е и нашата Ава впрочем. Тя е с отрязани уши, с ръст на магаренце, но добричка като мече панда.
За Базара сега.
Реших, че освен да осиновим куче, аз лично мога да напарвя И още нещо, за да помогна на кучетата от Приюта.
Както виждате от страничката ми тук, явно добре се справям в кухнята, бива ме с печивата, курабийките, сладкишите и шоколадите; освен това имам великолепни умения за тайм-мениджмънт и проджект планинг, съдейки по фийдбака за корпоративното ми представяне, така че няколко дни след първото ми ходене в приюта реших, че ще направя Благотворителен Базар в офиса.
Шефът ме подкрепи, в последния петък на ноември пуснах мейл към колегите и воала, в първия понеделник на декември подредих стоката в голямата кухня на фирмата (да, правилно четете: имаме 2 кухни в офиса - голяма и малка; малката е долу-горе колкото половината ми апартамент, така че си представете колко голяма е голямата :) ). Първото зареждане на стоката се разпродаде като че ли още в първия ден. Предстоят още 2 понеделника, 2 зареждания и 2 разпродажби. Стскайте ми палци да събера МНОГО пари!
По-долу ще видите 3те варианта на коледни сладкиши, които продавах в понеделник:
• Кутия с микс от 7-9 коледни сладки, 1 кантучинка, кандирано портокалче в тъмен шоколад и микс от 4 шоколадови бонбона. Сладките са Меденки, Джинджифилови, Виенски ореховки, Чешки рохлички, Фъстъчени, Холандски Kruidnoten; бонбоните са Малина и бадемов марципан, Кайсии с бадеми и млечен шоколад, Панфорте, Сини сливи с ядки и млечен шоколад; такива кутии произведох 33 броя;
• Чаши с мини-курабийки и шоко-бомба
Курабийките са мини-версия на горните видове; шоко-бомбите са с вкусове Солен карамел и Пикантен горещ шоколад; към всяка чаша има „Указания за употреба“; такива чаши направих 16 броя. Това май са ми и любимите неща - хем има нещо сладичко за хапване, хем има и за пийване, хем е атрактивно поднесено.
• Медено-джинджифилови цветни коледни къщички; налични имаше 13 къщички; тези специално са най-малко долюбваните ми неща - изглеждат УАУ, чудесни са за подарък, но просто не са ми любимите. Да не говорим и че е голяма врътня, дорде ги нарисувам, сглобя, а после има и финална украса, и целофнче, и стикерче, и вървичка - ту мач енергия. Не е рийзанабъл, казано на чист български език. Ама пък хващат око и се продават добре, така че още поне 20 ще направя.
Също имаше и бар за директна консумация на място в офиса, на който предлагах домашна лимонада с джинджифил, кантучини, джинджифилови сладки и мини меденки.
Какво точно ще приготвя за другия понеделник, това не знам.
На нито един от артикулите няма цена; ще ми се всеки колега да си вземе каквото иска без задължение, че нещо струва еди-колко-си-лева; но пък и много се надявам колегите да са се разгащят и да бъдат безразсъдно щедри, за да мога след като покрия разходите по материалите (само използваното масло до сега например е 4 килограма!) да има останали доволно средства за превеждане към Фондацията на доброволците, занимаващи се с Приюта.
Ами това е разказът за заниманията ми от последните дни.
Както виждате - гърчът е голям, но пък каузата си струва.
Остават още 2 понеделника, така че ми стискайте палци да преживея по-лесно този период, а също и да събера МНОГО пари, разбира се. :)
Сметката на Фондацията на доброволците е:
Eurobank
BG08BPBI79421026177201
Името на фондацията е "Приятелите на Чочи".
А Чочи, разбира се, е куче от Приюта.
