04/18/2026
Защо колекционерите заедно с обикновените любители, съпоставени с професионалистите в света на изкуството харесват различни картини?
Всеки художник познава интригуващото усещане за разделение, когато наблюдава предпочитанията на колегите си артисти и тези на близките си, колекционерите си, заедно с мнозинство от обикновените любители на изкуството му.
Представете си, участвате в голям международен панаир на съвременно изкуството. Една от картините ви, с ярки цветове, хармонична композиция, популярен и въздействащ сюжет привлича основно тълпа обикновени адмиратори но и много колекционери – те спират, снимат, обсъждат ентусиазирано и често купуват на място с възклицания от рода на : „Тази картина така ще пасне на салона ми.“
На няколко метра друга ваша картина – по-странна, противоречива, многозначителна, концептуална, с фини препратки, намеци и дори с формални и сюжетни рискове – остава почти незабелязана и често неразбрана от широката публика. Но друга група от хора, професионално ангажирани в света на изкуството, колеги артисти, куратори или критици се задържат пред нея по-дълго, съзерцават, анализират обсъждат тихо и понякога дори се връщат. Професионалистите "виждат" нещо, което другите не усещат и не възприемат по този начин.
Това не е случайност, нито недостатък или предимство на творбата. Това е дълбоко психологическо разминаване, вкоренено в начина, по който различните умове възприемат изкуството.
Вкусът не е универсален – той е придобит културен капитал.
Според Пиер Бурдийо вкусът е "културен капитал" – език, научен чрез образование, интуиция и опит.
Професионалистите (художници, критици, куратори) ценят иновацията, концептуалната дълбочина, историческия диалог и смелостта, която разклаща очакванията и провокира мейнстрийма. Това е и знак за принадлежност към техния свят.
Голяма част от колекционерите и обикновените любители, често възприемат изкуството по-пряко: като емоционална сила, визуална хармония и красота, която очакват да обогатява и декорира ежедневието им. Те търсят творби, с които да живеят, а не непременно да декодират.
Тук става въпрос за някои скрити правила на съзнанието: плавност и усещане за красота и хармония срещу възнаграждаваща, когнитивна сложност.
Повечето колекционери и любители на визуалното изкуството получават удоволствие от именно от тази плавност и усещане за красота и хармония при възприятието на дадена творба– лесното или липсващо декодиране на образа носи незабавна наслада. При тях, по-сложните и двусмислени творби изглеждат трудни и естествено получават по-нисък интерес. Макар, че често интуитивно усещат, че тук има нещо повече, че творбата е по-дълбоко и може би дори по-ценна.
Експертите от своя страна, благодарение на дългогодишен опит, обучението си и професионалния анализ, преработват, смилат и възприемат сложността по-лесно и изпитват интерес там, където другите чувстват объркване.
Затова те предпочитат тази странност и експеримент, за разлика от любителите, които залагат на яснота и емоционална директност.
Различни роли, различни нужди.
Колекционерите търсят ежедневна радост, спокойствие и красота за дома.
Професионалистите оценяват дали творбата предизвиква и движи разговора напред, разширява границите и решава проблеми, познати само на "посветените" и практикуващите.
И сега идва момента, когато си задаваме въпроса, кои са по-важни за артиста: тези хора, които плащат веднага за творбата му, или тези, които харесват, теоретизират но не купуват?
И двата вида са жизнено важни.
Колекционерите плащат сметките, поддържат ателието и позволяват свобода на творчеството в настоящето. Без тях и техните пари много практики и самото творчество стават трудни за реализиране и дори спират.
Професионалистите дават дългосрочна легитимност– достъп до институции, музеи и по-големи колекционери. Те превръщат успеха на артистите в история.
Най-успешните артистични кариери съчетават двете неща: продажбите, които финансират творческата свобода и реализация, а признанието ги прави трайни и легитимни в исторически план. Затова свободният и интелигентен артист не трябва да избира лагер, а да се движи между тях с гъвкавост и яснота.
Той, приема и прегръща това разделение на вкусовете – то разкрива неговия обхват и еклектичен подход.
Всъщност това разминаване на вкусовете на публиката не е проблем, а е по-скоро доказателство за широтата и богатство на творчеството на артиста. Много художници просперират, като умеят да говорят и двата езика, този на широката публика и този на професионалистите. Разбирането на тези визуални изкази освобождава и стимулира артиста и му помага да усилва емоционалната директност за колекционерите и в същото време да не избяга от концептуалния риск и многозначителното усещане, които идват творбата, така ценени от професионалистите.
Следващия път на изложба или на арт панаир, когато един колекционер се влюби в една картина, а професионалистите – в друга, не се съмнявайте в гласа си. Вие провокирате различни човешки преживявания и реакции на изкуството ви.
Вкусът по отношение на творбата ви всъщност класифицира, обогатява и характеризира онзи, който класифицира изкуството ви.
Художниците винаги се сблъскват с моменти, когато картините им докосват сърцето на широката публика и на болшинството от колекционерите, но други техни творби привличат погледа и дразнят съзнанието на професионалистите и тесните експерти.
Но... ги има за щастие и онези изискани, високо интелигентни култивирани колекционери-визионери, които харесват и купуват както и картини, които са по вкуса на по-масовия арт любител, така и тези, които са били наградени по Биеналета и конкурси, участвали в музейни изложби и предпочитани от експертите.
Точно тези колекционери са най-ценни и най-желаните от артистите!!!
Както ги има и онези артисти, които предпочитат да работят за и задоволяват с предимство и дори екслузивно само онази част от публиката, която плаща, или само онези експерти и институции, които ги легитимират като елит от историческа величина.
Има и публика, която е водена предимно от снобизъм и стремеж към показност и елитарност, претендираща, че харесва сложно и извисено (според тях) изкуство, дори понякога, (но рядко) го купуват, за да се покажат и издигнат в собствените си очи пред себеподобните си...
Със сигурност сте преживели и сте наблюдавали това лично!
Интересно е кое има по-голямо значение във вашия път и вашата артистична кариера – любителите заедно с купувачите, или колегите артисти, експертите и теоретиците?
Светът на изкуството става по-богат, когато уважаваме всички, които се спират пред творбите ни дори и вкусовете им понякога да се разминават. Това ни награждава с една изискана, елегантна и еклектична арт кариера.
